Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Огледай се
Автор: oda Категория: Забавление
Прочетен: 87282 Постинги: 39 Коментари: 93
Постинги в блога
2 3  >  >>

image

Категория: Лайфстайл
Прочетен: 947 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 04.06.2009 14:47
Възникването на българската парична единица има своите корени още от времето на Иван Шишман, когато според исторически документи са сечени монети, които са носели името "аспри". До нас са достигнали едва 11 монети, наречени "цървени аспри", на които е имало изображение на лъв. Наред с това са циркулирали и турски грошове, на които от едната страна също е имало изображение на лъв и са се наричали "лъвски грошове".
Наименованието на лева има и семиотичен характер - навремето думата "лъв" се е изговарила "лев",.
След Освобождението на България , в Народното събрание се провели доста дебати - как да се казва паричната единица. Имало предложения да се казва "франк", но името "лев" е надделало, защото е исторически обословено и близко до българската култура.
В крайна сметка на 4 юни 1880 г., 2 Обикновено Народно събрание приема Закон за правото на резание монети в Княжеството, с който левът е приет за националната парична единица.
Българският лев се разделя на 100 стотинки и бил равен по стойност на френския франк.
1 септември 1885 г. са пуснати в обращение първа емисия български банкноти от 20 и 50 лева. Те са отпечатани в Петербургската печатница "Экспедиция госсударственных бумаг" през август същата година.

От 1997 г. в България действа валутен борд, като курсът на лева е фиксиран първоначално спрямо германската марка (1000 лева = 1 германска марка; след деноминацията от 5 юли 1999 г. - 1 лев = 1 германска марка), а след това - спрямо еврото (1,95583 лева = 1 евро).

публикувам и сайта, където можете да разгледате всички емисии български банкноти :

http://www.banknotesinfo.com/BULGARIA/

Категория: Други
Прочетен: 1035 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 04.06.2009 14:06
 Джоел Фицгибън (австралийският министър на отбраната) си подал оставката, след като е било разкрито, че е уредил срещи на своя брат бизнесмен с високопоставени представители на правителството.
Той е обяснил своето решение със скандала, свързан с разходите за пътувания, и с конфликта относно договора между правителството и компанията на брат си.
Фицгибън два пъти се извинява пред парламента тази година за това, че е скрил, че е получил подаръци от предприемачи.
Ето така се прави- браво!!!
За съжаление обаче, това никога няма да се случи в България. Да се проведе тайно разследване, резултатите да се предадат на високопоставен служител на ведомството, който от своя страна да уведоми нужните органи.  Повод за това разследване са били породилите се съмнения за изтичане на конфиденциална информация в частния живот на министъра. И кой е извършил това разследване- служители на Министерството на отбраната на Австралия, т.е. неговите подчинени. Гледам и не вярвам на ушите си.....и колкото и да съм оптимистично настроена, че един ден държавата ни ще се управлява от съвестни и достойни граждани, това и в най-дръзките мечти не съм си го помислила.
Категория: Политика
Прочетен: 2122 Коментари: 3 Гласове: 0
Днес се навършват 9 години от кончината на незабравимата българска актриса Невена Коканова- "първата дама" на българското кино.

image
Родена е на 12 декември 1938 г. в Дупница.
Започва кариерата си като стажант-актриса на 18 години в средата на 1950-те в Ямболския театър, без да има специално образование.
 Нейната кариера в театъра и киното е една от най-ярките в българската история.Изиграва над 50 роли в киното.
През 60-те и 70-те години на миналия век, Коканова се бе превърнала съвсем заслужено в символ на българското киноизкуство, въплъщавайки образите на жени с характер, притежаващи жив темперамент и чувство за вътрешна значимост.
В последните години от своя живот Невена Коканова започна да се появява по рядко на екрана, но дори епизодичните роли, които й бяха предлагани, тя съумяваше да загатва за огромния си талант.
Поколения българи я запазиха в сърцата си с незабравимите й роли в киното, които би било нечестно да се изброяват, защото всички са запомнящи се и по своему въздействащи.
Поклон пред паметта й.
Категория: Изкуство
Прочетен: 3732 Коментари: 8 Гласове: 0

държавата ще направи безпрецедентен компромис и ще опрости 434 000 лева ДДС на дарителската акция, проведена от Нова телевизия. Сумата е начислена като данък върху смс-и  и телефонни обаждания по време на третия сезон на Vip Brother- предаване на Нова телевизия. Сумата от ДДС ще бъде използвана от държавата целево за каузите на благотворителното предаване.
Правителсвото ще излезе с специално решение, с което ще се отпусне въпросната сума за подпомагане на децата в неравностойно положение. 
Общата събрана сума от предаването е 1 635 315 лева без ДДС. От нея 50 % отива за телефонните компании, а останалите - около 800 000 лв. за благотворителност.  
 

Категория: Новини
Прочетен: 903 Коментари: 0 Гласове: 0

        

"Две мишки паднали във ведро с мляко. И започнали да цапат с крачета и да се давят. Едната била песимист. Поцапала, поцапала малко и като видяла, че няма шанс да се измъкнат, отчаяла се, предала се, спряла да цапа и потънала. Другата била оптимист. Тя продължила да цапа неуморно и цапала, цапала, цапала в млякото... В един момент втората мишка избила от млякото масло, покатерила се върху него и изскочила от ведрото. Спасила се - благодарение на оптимизма, силната си воля и това, че не се предала. "
 

 Публикувам тази приказка (неизвестен автор), която според мен дава най- ясен и точен отговор защо да гласувам. Знам, че много от вас не смятат да го направят, защото  са недоволни и излъгани. Но ако ние не изразим своя глас, ще продължаваме да бъдем лъгани, дори и от самите нас- че, нищо не може да се промени. Все от някъде трябва да започнем- дори и да не виждаме светлина в тунела, смятам, че трябва да продължаваме да копаем, защото ако спреме- оставаме на тъмно. и това няма да се промени, докато ние не го пожелаем. Не оставяйте друг да решава вместо вас- в какво общество ще живее вашето дете и как ще изглежда вашата улица.

Категория: Политика
Прочетен: 2235 Коментари: 3 Гласове: 0
http://nakorica.com/
http://www.magmypic.com/


сложете вашата снимка на корицата на вашето любимо списание!!!
Категория: Забавление
Прочетен: 3242 Коментари: 0 Гласове: 0
27.06.2008 13:29 - размисли...
за онези хора- които лъжат......които казват разни работи и нараняват другите с лъжите си .......
за лъжите им.........
за болката причинена от тези лъжи......
за  пролятите сълзи.....
за дъжда, който се сипе, точно , когато ти е най- тежко....
за маските, които прикриват  очите......
за онези очи, които не лъжат, но не винаги........
за разговорите.......ненужни и излишни.....
за себеоценката, която даваме за себе си и оценката за другите....
за етикетите- погрешно поставени..........
за мислите в главите ни...........
за онези - лошите мисли, когато някой или нещо ги поражда......
за моментите които променят съдбата.......
за всичко онова, което блести отвън, но е гнило  отвътре......
за онези които крадат щастието......
за лицемерието и бездушието....
за неоценените жестове......
за социопатите, които разграбват живота ни....... и не само...........
за блянуваното щастие и мечти...........
за двете страни на монетата......
за избора и решението..............
Категория: Други
Прочетен: 1028 Коментари: 0 Гласове: 0

На 18.12.2007 година, на главен път Е-79, тежка катастрофа, отне живота на  мой приятел и колега- Димитър Венетов. С него загинаха и още двама.

Човекът, докарал адът на земята, се казва Евгени Коцуков- шофьор на междуградски автобус.

Изнервен от дългата колона, водачът на рейса, тръгнал да задминава в абсолютно забранен участък- на остър завой.

„Решил, че ще може да направи безумната маневра в правата отсечка, дълга

едва стотина метра. 39-годишният водач обаче, причини истински ад на

шосето.” Най-напред ,автобусът  се забил челно в идващия насреща

лек автомобил "Пежо 308. При жестокия удар тежко е ранен 37-годишният

шофьор на пежото- Димитър Венетов, който издъхнал в линейката на път към

благоевградската болница. Съпругата му – Ели, се отървала със сътресение на

мозъка, а дъщеричката им Габриела, на година и 4 месеца, по чудо е

невредима. Но пътеката на смъртта не спира дотук- рейсът продължил своя кървав ход и помлял червена лада. На място загинал пътуващият Джабар Хасан -49 г., и тежко ранен е водачът Димитър Костов - 45 г.. В ладата леко се ударил бус "Пежо Боксер", но водачът и пътникът в него не са пострадали.

 "Още при първия удар се оказахме един върху друг. Паниката бе голяма, не знаехме кой е жив, кой е ранен. Писъци, викове, кръв и смърт, това бе ужасяващата картина на катастрофата", разказват оцелелите. Те счупили предният прозорец на рейса и така се измъкнали от лапите на шофьора – камикадзе, г-н Евгени Коцуков.

След близо 60-метровия "рейд на смъртта", автобусът- убиец се е  обърнал странично край магистралата, до бетонната стена .Слава на Господа, че е спрял да се пързаля, защото тогава жертвите щяха да бъдат повече. Шосето било покрито с изпотрошени стъкла. Въргаляли са се  пепелници от автомобилите, пожарогасители и разни вещи на пострадалите. Детската количка на Габриела също бе изхвръкнала на пътя от свирепия удар.

Сигналът за катастрофата е подаден в 18.25ч.

Митко издъхва на път към болницата. Жена му –Ели, разбира  в болницата за загубата на мъжа си. Не помни много неща. Не помни дори и катастрофата. Не знае къде се намира.  Нито знае къде е Митко. Чака го да дойде, да я вземе и да й каже защо е там- в някаква стая. Детето до нея спи непробудно.. Започва да се чуди къде е Митето- само той липсва, и защо ги е оставил сами, на чуждо място. Търси с поглед телефона си – не го намира. След малко идват и докторите - очите им се пълнят със сълзи и съпричастност,. Тя ги пита – „къде е мъжът ми?” , но отговор не получава. Този въпрос тя няма да спре да повтаря , до...... докато близките не й съобщават по телефона , че „Митко вече го няма”.  Силен писък процепва болницата, телефона пада на земята, детето се буди с плач, медицинските сестри тичат към нея да я хванат- да не падне и да си удари пак главата. Един миг, един телефонен звън, едно изречение повалят Ели на земята. Безсилна е. Съсипана. Не може да приеме смъртта на мъжа си- бащата на детето й. Психиката й отказва да приеме това. Не вярва. Сърцето също. Няма го Митко. Вече го няма. Дишането й се затруднява, не й достига въздух, буца застава на гърлото й, устата й пресъхва. Шокът е толкова силен, че в първият миг не проплаква. Това е началото на нейният ад, на нейната самота. Тя все още не знае нищо- за катастрофата, за другите жертви, за счупената количка и разпръснатите стъкла,   за безумието на един шофьор..............

Автобусът, който е изпреварил неправилно, се е преобърнал и е връхлетял върху намиращите се пред него автомобили. Изглежда не е имал добра видимост. Доколкото разбрах, по-рано днес шофьорът на автобуса е бил на косъм да предизвика друга тежко ПТП преди Дупница”, казва по- късно г-н Апостолов.

 

Публикувам следващата извадка от статистика в името на Митко. В името на неговата светла памет.

Моля, всеки който прочете този материал, да се замисли за улицата- за това , че никой не е застрахован от такова бедствие, такъв небивал край. Нека да се замислим каква себе оценка  си даваме и до каква степен тя е реална. Не надвишаваме ли в повечето случаи възможностите си , и дали като нарушаваме грубо и безцеремонно правилата за движение , ни прави интересни.

Аз също нарушавах правилата – сега се опитвам да изкореня   старите си навици. Заради Митко!!!

 

 

 

15 декември 2007 г.
Автобус на фирма "Арда-Тур" падна от мост при детелината край село Узунджово на пътя Хасково - Свиленград. При тежката катастрофа загина 31-годишна жена от Харманли. В автобуса са пътували 12 души, като всички са пострадали Двама души бяха с опасност за живота.
Причина за инцидента е удар на автобуса в греблото на снегорин. След това автобусът се е завъртял и е скъсал предпазната мантинела, след което е паднал - първо на предницата си, след това е на гумите си.

16 септември 2007 г.
22-годишна жена от Варна загива на място в тежка катастрофа между автобус и ТИР на магистрала "Хемус", близо до Шумен. Инцидентът става около 23.45 часа. Автобусът, в който е пътувала жертвата, е на фирма "Груп".
Автобусът се удря в спрелия в аварийната лента варненски камион, собственост на спедиторска фирма. ТИР-ът сприра, защото шофьорът чул странен шум. В момента, когато решава да слезе, за да види повредата, усеща удар отзад.
От удара се разкъсва цялата дясна част на автобуса. Половината от седалките са изтръгнати и разхвърляни по платното. Пострадали са и още двама – 58-годишна жена от Варна, която е с фрактура на подбедрицата и 35-годишна жена от София, която има 2 счупени ребра и травми в областта на корема. Те са откарани в Шуменската болница, без опасност за живота. Взетите проби за алкохол на водачите са отрицателни.

11 септември 2007 г.
Трима души загиват при катастрофа на пътя Варна – Бургас край село Приселци. Катастрофират лек автомобил и автобус на фирмата “Перота”. Двама от пътниците в леката кола загиват на място, а трети почива на път към болницата.

23 август 2007 г.
Седем души са ранени леко при катастрофа между ТИР и автобус край пловдивското село Поповица, на пътя Пловдив – Свиленград.
Причината за катастрофата е навлизане на товарния автомобил в насрещното движение, при което се е блъснал в автобуса. Има значителни материални щети на превозните средства, но те не са се преобърнали.


14 юни 2007 г.
Трима души загиват на автомагистрала “Тракия” при сблъсък между лек автомобил и пътнически автобус. Ударът става близо до Вакарел.

5 юни 2007 г.
Автобус с двадесетина пътници в него катастрофира на пътя Пловдив - Хасково край селата Караджово - Кочево. Пострадали са седем души, петима от тях са приети в болница в Пловдив.

19 май 2007 г.
Пътнически автобус на фирма “Юнион Ивкони” катастрофира край Ябланица – на 6 км от автомагистрала “Хемус”. Умира шофьора на автобуса - 23-годишният Н. Г. от Мездра, а в болницата в Ботевград са откарани две жени и трима мъже. Автобусът се е движел по направление Силистра – София. Причина за инцидента е шофиране с несъобразена скорост на автобуса и хлъзгавата пътна настилка.

27 март 2007 г.
Пиян и неправоспособен водач катастрофира с автобус край Ново село. Около 00.45 часа близо до Вълев мост управляваният от И.С. /56 г./ от Стамболийски автобус “МАН”, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в крайпътно дърво. По време на инцидента в автобуса не е имало пътници.

8 март 2007 г.
Автобус “Митцубиши” на фирма “Етап” катастрофира на главен път София-Варна до разклона за село Градище. Автобусът е превозвал около 30 души по линията Варна-София и е управляван от 59-годишен служител на фирмата от София. На участък с малък завой автобусът е изскочил от пътното платно и е навлязъл в съседните ниви, след което се ударил в няколко тополи. При инцидента е пострадала 22-годишна жена от Каварна, която е настанена в Шуменската болница с фрактура на дясната подбедрица. Още една жена е откарана в болницата. Няма други пострадали. При направената проверка не е намерен алкохол в кръвта на водача.

7 декември 2006 г.
При тежка катастрофа между камион и автобус на моста близо до град Бяла загиват 18 души, а ранени са още 11.
Участъкът, в района на който става инцидентът, е част от магистрален път София – Русе. Там минават много тежкотоварни автомобили. Катастрофата между автобуса и камиона става около 17,15 часа на моста на Кольо Фичето. Автобус от градския транспорт, пътуващ от град Бяла към гара Бяла, е настигнат от камион, превозващ жито, при излизането му на Главен път Русе - София. При катастрофата и двата автомобила падат в река Янтра, като автобусът пада по таван.
Автобусът е пълен с пътници, тъй като това е единствената градска линия. Голяма част от хората, които живеят в района на железопътната гара, работят в Бяла.
Правителството обявява 10 декември е ден на национален траур в памет на загиналите при катастрофата в Бяла 18 души. От началото на прехода това е осмият път, в който се обявява национален траур. Обвиняем по делото за катастрофата е шофьорът на камиона - Синан Алиев.


17 ноември 2006 г.
33-ма души са ранени при верижна катастрофа на 104 автомобила в близост до турската столица Истанбул. Сред пострадалите има и пет български гражданки, които са с леки наранявания. Четири от българките са пътували в автобус с българска регистрация, а петата - в частен автомобил. Катастрофата е станала на оживена магистрала между Истанбул и Одрин. Предизвиканото от нея задръстване било дълго повече от 10 километра.
Климатичните условия в момента на инцидента са били лоши, тъй като гъстата мъгла е нарушила видимостта на шофьорите. Двама от пострадалите са в тежко състояние.


3 април 2006 г.
Автобус на фирма "Груп" катастрофира на Ботевградско шосе в София. Пострадали са 7 души - 5 жени, мъж и дете, които са откарани в Пирогов, без опасност за живота им. По време на инцидента автобусът се блъска в стълб, след което се е запалва.

7 март 2006 г.
Край Стара Загора при катастрофа между пикап и автобус загива 50-годишен мъж, а съпругата му е настанена в критично състояние в болница. Инцидентът става в 13.29 часа на околовръстния път, близо до с. Богомилово. В посока "изток" се е движел пикап "Рено", управляван от 50-годишния старозагорец. В района на асфалтовата база водачът внезапно предприма маневра - обратен завой и е ударен от автобус "Сетра" с бургаска регистрация, в който пътуват ученици. Децата в автобуса не са пострадали.

31 януари 2006 г.
Един човек загива, а 14 са ранени вследствие на тежка катастрофа край Плевен. Инцидентът става около 17 ч, когато се сблъскват камион и военен автобус, превозващ работещите в авиобаза "Каменец". Втори камион не успява да спре и се врязва в двете превозни средства. На място загива шофьорът на камиона. Седем военнослужещи от "Каменец" са със счупени крайници, а един офицер е с черепно - мозъчна травма. Други шест бойци са с по-леки наранявания. На пострадалите е оказана незабавна помощ.

6 декември 2005 г.
Междуградски автобус пропада от временен мост на река Марица, който свързва гр. Белово със селата Мененкьово и Аканджиево. Няма пострадали пътници. Временното съоръжение е било построено месец по рано, след като старият мост е бил разрушен по време на наводненията през август с.г.


5 декември 2005 г.
Плевенски автобус по междуселищна линия и товарен камион се блъскат край севлиевското село Ряховци. Двама от пътниците в автобуса са настанени в Общинската болница в Севлиево без опасност за живота. Причина за катастрофата е гъстата мъгла в района.

2 декември 2005 г.
При верижната катастрофа на главния път Бургас-София, близо до село Ветрен са ранени шестима души. Трима от тях са в тежко състояние с опасност за живота. Катастрофата става около 17.30 и е предизвикана от автобус, който поради техническа неизправност внезапно спира на магистралния път. В него се блъска товарен автомобил и застава напречно на пътя. Минути по-късно в камиона се блъска пътнически автобус, който се движи от посока Бургас-Айтос.

24 октомври 2005 г.
Един човек загива, а четирима работници на “Винекс – Славянци” са ранени след катастрофа между автобус и товарен автомобил край Карнобат. Инцидентът става около 18.20 ч. на второкласен път в района на село Сигмен. При инцидента на място умира водачът на автобуса. Ранени без опасност за живота са 33-годишната Й. И. от с. Черница /фрактура на подбедрицата/, 34-годишната Г. С. от с. Черница /комоцио/, 34-годишната М. К. от с. Славянци /фрактура на двете подбедрици/ и 59-годишната Й. Й. от с. Черница /с фрактура на левия крак/ - всички работнички във “Винекс – Славянци”.


2 октомври 2005 г.
Български граждани от турски произход са пострадали при катастрофа на български автобус близо до Корукьой, Турция. Един човек загива, а 26 души са ранени, след като автобус с българска регистрация, управляван от Себахаттин Селахаттин, се е преобърнал в района на Корукьой. Автобусът е пътувал от Измир за България.


25 септември 2005 г.
Двамата шофьори и трима пътници загиват при тежък пътен инцидент на главен път Плевен - Бяла, между търновските села Горна Студена и Масларево. Челно се удрят автобус “Неоплан”, пътуващ от Плевен за Русе, и “Опел Омега”. В резултат на сблъсъка автобусът обгорява, а лекият автомобил е разцепен на две. В автобуса е имало 16 души – 14 пътници, шофьор и стюард. Стюардът е починал на място, а шофьора 37-годишния Иван Гроздев от Русе умира в болницата в Полски Тръмбеж. Седем души са откарани в русенската болница с леки наранявания.

20 септември 2005 г.
На известното черно кръстовище Митницата в Гоце Делчев се сблъскват автобус с 12 пътници, пътуващи за Огняново и Рибново, и самосвал „Мерцедес" на гръцката фирма „Продефтики". Пострадалите са петима и са настанени в гоцеделчевската болница „Иван Скендеров". Пострадалите са със счупени горни крайници, а една жена е с мозъчен кръвоизлив. Със счупен крак на две места е и шофьорът на автобуса Фаик Киселов. Шофьорът на самосвала Тодор Бойчев е невредим.

5 септември 2005 г.
Става катастрофа на автобус между ямболските села Могила и Веселиново. Двама души са пострадали. Автобусът с 19 пътници не успява да вземе десен завой и се забива в крайпътна канавка. Двамата пострадали са приети в ямболската болница с нараняване и счупване, но без опасност за живота.

10 август 2005 г.
Автобус на фирмата “Глобус”, движещ се по маршрут Сливен – София, катастрофира край Стара Загора. 21-годишна пътничка е настанена в Старозагорската болница. Автобусът се блъска в железобетонен стълб, близо до завод в Стара Загора.

4 юли 2005 г.
Лек автомобил Фиат Пунто се блъска с автобус, вследствие на несъобразена скорост и неправилно изпреварване. Пострадала е една жена, която е настанена в благоевградската болница със счупен крак.

11 юни 2005 г.
Автобус „Мерцедес" пътуващ по линията Драгоман - Калотина се ударя в подпорна в бетонна стена по пътя от ГКПП “Калотина” за София. Пострадалите са 11 човека, които са настанени в “Пирогов” и ВМА. Най-тежко е състоянието на шофьора. В по-тежко състояние е една жена с гръдна травма, но без опасност за живота. Още един мъж и една жена са със счупени крайници, а останалите са с контузии.

6 юни 2005 г.
37-годишен шофьор на автобус в нетрезво състояние предизвиква катастрофа в село Долни Луковит. Автобусът навлиза в насрещната лента за движение и удря движещ се лек автомобил. Пострадала е 42-годишна жена. Кръвната проба на шофьора на автобуса показва 1.19 промила алкохол.

8 май 2005 г.
Автобус, пътуващ от Пазарджик за Велинград, се преобръща на 15 км след село Варвара в посока Велинград. Няма пострадали.

20 април 2005 г.
Автобус блъска лек автомобил на пътя между Ботунец и Горни Богров. Пострадал при катастрофата е шофьорът на автомобила, който е настанен в шокова зала на Института за спешна медицинска помощ “Пирогов”.

2 март 2005 г.
Към 21,30 часа на километър 119–ти от главен път София – Варна, лек автомобил “Опел – Кадет“ с търговищка регистрация, управляван от 31 годишния Теодор Тодоров от Попово, губи управление и навлиза в насрещното движение, като се блъска в автобус на фирма “Идеал стандарт”. В резултат на удара на място загива водачът на лекия автомобил. Няма пострадали от пътниците в автобуса.

1 март 2005 г.
Христо Балъкчиев и Петър Праматаров управляващи автобуси с деца се удрят на тесен мост между разложките села Горно и Долно Драглище. Шофьорите навлезли едновременно в тесния, малък и заснежен мост край Долно Драглище. В много тежко състояние са 2-годишният Атанас Корунчев, който е със счупвания на черепа, увреждане на мозъка и травми в гръдния кош и Радка Бельова (33 г.), която е със счупен череп. При сблъсъка са ранени още 2 деца - Христина Ролева (10 г.), която е със счупен палец на крака, и Величка Вучкова (17 г.) - със счупен ляв крак. С фрактури на ръцете и краката са още 6 човека и двамата шофьори.

3 февруари 2005 г.
Автобус “Икарус”, движещ се с несъобразена скорост по заледен участък се блъска в микробус по пътя Бургас – Айтос. Водачът на автобуса 23-годишният Н.А. губи управление над превозното средство и навлиза в лентата за насрещно движение, вследствие на което се блъска в микробуса. Водачът на микробуса 33-годишният М.С. е с фрактура на черепа и с опасност за живота.

30 ноември 2004 г.
Една жена загива, а седем души са ранени след като пътнически автобус катастрофира в дере край село Сумер, община Монтана. Инцидентът става около 7,20 ч. сутринта. Автобусът на видинската фирма "Мартнин тур" пътувал по линията Видин-София. Той се движил по главен път Е79, когато се пука предната лява гума на машината. Автобусът става неуправляем, чупи мантинелата на пътя и се насочва към близкото дере. По стръмния склон надолу загива 41-годишната Татяна Миткова, която пада през прозореца и е прегазена от гумите на автобуса. Седем от общо 13-те пътници в автобуса са откарани в монтанската болница.

29 юли 2004 г.
Автобус на разградската фирма "Автотранс" катастрофира край Шумен в района на "Седми километър" по пътя Русе - Варна. Трима души са леко ранени, десетина с натъртвания. Според пътните полицаи причината за катастрофата е тройно изпреварване.


4 април 2004 г.
Към 22.00 ч. български автобус пада в 40-метров каньон на границата между Сърбия и Черна гора в придошлите води на река Лим. В автобуса пътуват група ученици от средното общообразователно училище "Николай Катранов" в Свищов. Пътуващите са 41 ученици на възраст от 12 до 19 години, 7 преподаватели, екскурзовод и 2-ма шофьори.
При катастрофата загиват 12 деца. 22-ма от извадените живи пътници са настанени в болница в град Приеполе, 17 от тях са приютени в хотел в град Биело поле. Телата на две от децата остават в неизвестност в продължение на около месец. На 25 април водолазни екипи откриват на повече от 40 км. от мястото на катастрофата тялото на 15-годишния Светослав Колев, на 4 май на 3 км от същото място е открито и тялото на 13-годишната Антоана Евтимова.


8 февруари 2004 г.
При катастрофа на автобус и камион са ранени Даниел Ангелов (42 г.) и приятелката му Боряна Димитрова (38 г.). Сблъсъкът става на около 200 м от бензиностанцията „Еко" край с. Долни Богров в посока София. Двамата пътували в автобус от Велико Търново към столицата, когато във возилото се врязъл тежкотоварен автомобил. Двамата са откарани в „Пирогов". Мъжът е с фрактура на лявото коляно. Жената пък е с контузия на десния крак.

21 декември 2003 г.
Автобус „Чавдар" се преобръща през мост и пада в река Струмешница на пътя с. Кърналово-Петрич. 33-годишният шофьор Вельо Василев от санданското село Левуново е със счупени ребра и контузии, но без опасност за живота. Основна причина за произшествието е намалената видимост на пътя поради падналата мъгла. В автобуса не е имало пътници.


7 декември 2003 г.
Автобус със студенти излиза от платното край велинградското село Лепница, след като шофьорът губи управление заради хлъзгавия път. Автобусът се влачи 15 м без контрол, а задната му част пропада в коритото на река Чепинска. Няма пострадали.


17 ноември 2003 г.
Автобус на Столичната компания “Градски транспорт” катастрофира на булевард ”Евлоги Георгиев”, след което се преобръща в коритото на Перловската река. По време на инцидента автобусът е бил празен. Жертви няма. След направени проби е установено, че шофьорът на автобуса е имал 1,92 промила алкохол в кръвта.

За Бога хора, спрете да убивате!!!

 

 

Категория: Лични дневници
Прочетен: 1950 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 25.06.2008 15:31
Сънувах, че разговарям с Бога.
- И така, искаш да говориш с Мен? – пита ме Той.
- Ако имаш време – отговарям.
- Моето време е вечност. Какво искаш да Ме питаш?
- Какво най-много те учудва в хората? – задавам Му въпрос.
Бог отвръща:
- Че толкова бързо им дотяга детството. Бързат да пораснат, а после много искат пак да станат деца. За да спечелят пари, погубват здравето си, след това ги харчат, за да го оправят.
Взират се със страх в бъдещето и забравят за настоящето, така не живеят нито сега, нито после.
Живеят като че ли никога няма да умрат, а умират сякаш никога не са живели.
Бог взима ръката ми и ние мълчим. Тогава аз питам:
- На какво искаш да научиш Твоите деца?
- Искам да разберат, че не е възможно да накараш някого да те обича. Можеш само да му го позволиш.
Че не е добре за човека да сравнява себе си с другите.
Че богат е не онзи, който има много, а този, който е доволен от малкото.
Че трябват само няколко секунди, за да нараниш човека, но са необходими много години, за да излекуваш раните.
Че прошката трябва да се потвърждава със самия живот.
Че има хора, които обичат дълбоко и искрено, но не умеят да го изразят.
Че двама души могат да гледат едно и също нещо и да го виждат по различен начин.
Че понякога не е достатъчно да ти бъде простено, но трябва и ти самият да простиш на себе си.
И че Аз съм тук...

Винаги.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 947 Коментари: 0 Гласове: 0
07.11.2007 14:32 - сютюени!!!
image
Категория: Забавление
Прочетен: 924 Коментари: 0 Гласове: 0
image
Категория: Забавление
Прочетен: 900 Коментари: 0 Гласове: 0
image
Категория: Забавление
Прочетен: 929 Коментари: 0 Гласове: 0

image

Категория: Забавление
Прочетен: 3105 Коментари: 7 Гласове: 0
 Въпросът за смъртното наказание е разискван от дълбока древност и ще бъде разискван и за напред. В спора се сблъскват етичните норми за правото на живот, желанието за мъст на всяко живо същество, съдебните разпореждания и присъди и законите на дадена държава. Населението на всяка страна се раздвоява само при споменаването на думите “смъртно наказание” в едно изречение. В повечето случаи, хората се ръководят в мненията си от своята етика и морал, които не позволяват съзнателното убийство на човешко същество. Дали това обаче е достатъчно, за да бъде смъртното наказание прието или отменено? Какви са основните доводи на приемащите и отричащите го? Етични и морални ли са хората, или са освирепели и жадни за мъст и зрелища?

 Най-общо казано, определението давано за смъртното наказание е - съдебно постановена екзекуция на затворник. Някои юрисдикции ограничават прилагането му до малък брой тежки престъпления – най-вече измяна и убийство. Исторически, а в някой системи и днес, то е използвано и при по-широк кръг от престъпления, включително и кражби.

На 01.10.1999 година, държавите членки на Съвета на Европа приемат Протокол № 6 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, относно премахването на смъртното наказание:
чл. 1 – премахване на смъртното наказание. Никой не може да бъде осъден на смърт или екзекутиран.
чл. 2 – смъртно наказание по време на война – налага се само в случаите определени от закона и в съответните му разпоредби.
Приемането на този протокол идва да покаже, че хората не са съгласни с прилагането на смъртно наказание за щяло и нещяло. Много от жителите на земята смятат убийството за изключително крайна мярка на правораздаване, лишена от всякакви форми на етика и морал.

Противниците на смъртното наказание смятат за основен свой довод, доказващ правотата им факта, че то превръща съдебни грешки в човешки трагедии. Не може да не се повдигне въпросът за грешните присъди, купените дела и свидетели, за поставени доказателства и лица. Немалко са реалните случаи, в които невинни хора са ставали жертва на тази порочна система. Десетки, ако не и стотици филми са описали трагедиите на нищонеподозиращи хора, представени като виновни за деяния, които не са извършили. Повечето от тези филми са правени по действителни случаи, което идва да покаже, че колкото и неприятен да е този факт, той е истина и неща като тези стават по света и никой не е защитен от това. Мисълта, че не си виновен за каквото и да било, но ще трябва да платиш за нечия грешка с живота си, би съсипала всеки нормален човек.

На фокус от противниците на смъртното наказание се поставят и реалните извършители на убийството, а именно онези хора, които дърпат спусъка, натискат копчето на електрическия стол или пускат отровата в инжекцията. Този човек се превръща в убиец и равновесие никога не би могло да бъде постигнато. В различни исторически разкази са описани изживяванията на палачите, извършвали екзекуциите по време на Великата Френска Революция. За някой от тези хора, това е било просто професия, наследявана поколения наред, с това си занимание те са изхранвали семействата си. Нахлузвали са качулката на главата си и са правели това, за което им се плаща и то без капка съжаление или тъга. Имало е обаче и такива палачи, които (по техни разкази), са бършели сълзите стичащи се от очите им при всяко дърпане на ръчката на гилотината. Единственото нещо, което ги е принуждавало да правят това, е било доброто заплащане. В нашето общество с пълно право бихме могли да наречем тези хора високо платени наемни убийци.

Противниците на смъртното наказание изказват и други доводи, с които се обявяват срещу прилагането му. Тъй като издаването на дадена присъда се прави с цел извършителят да се поправи, да си вземе поука, да преосмисли стореното, то ако присъдата е доживотна, тогава престъпникът ще има цялото време на света за разкаяние и размисъл.А и какво по-лошо от мисълта да прекараш целия си съзнателен живот в една тъмна и мръсна килия. Нелогично изглежда да осъждаш нещо и да го наказваш с това, което съдиш. Основни функции на наказанието са то да подейства възпитателно и поучително на цялото общество и няма за цел възмездие. В едно съвременно демократично общество, съблюдаващо принципите на законност и хуманизъм, смъртното наказание е недопустимо. По-набожните и силно вярващите противници на убийството като вид възмезде защитават тезата, че смъртта не е наказание най-малкото защото мъртвият не може да се поправи. Смъртта е участ, която застига всички – невинни и виновни, щастливи и нещастни, тя не е страдание, не е болка, не е ограничение, а е освобождаване от съвест и памет и е пълна свобода.

Някога екзекуциите са се извършвали публично и са приобщавали тълпата към акта на убийството. Публичната екзекуция не само е вселявала в душите на хората страх и потресение, но тя също е задоволявала скритият убиец и съдист у всеки един човек. Тълпите крещят “Смърт” не искат справедливост, те искат да задоволят варварските си инстинкти за мъст.

Много е голям обаче и процента на хората, които застават твърдо зад прилагането на смъртното наказание. Тази най-крайна мярка на правораздаване е прилагана не от вчера и онзи ден. Свидетелство за това в българската история са Крумовите закони, според един от които, със смърт са се наказвали клеветниците. В миналото със смърт се е наказвало дори длъжностното присвояване. Въпросът е там, че в различните общества, под престъпление, хората са възприемали различни деяния. Клеветниците в наше време са толкова много, че би било абсурдно Крумовият закон да се прилага.

Привържениците на този вид присъди са на мнение, че те трябва да се прилагат, с цел обществото да се оттърве от свирепите и уродливи хора, посягащи с особена жестокост на човешкия живот. Няма логика при наказването на рецидивист с доживотен затвор. Това би означавало, че той ще бездейства на гърба на обществото, държавата ще се грижи за него, ще го храни три пъти на ден, а за това ще плащат близките на жертвите му с данъците си. А болният мозък на един такъв престъпник едва ли би могъл да претърпи каквато и да е промяна към по-добро, независимо колко години ще прекара в затвора. Психиката и душевността на един такъв човек са тотално разбити и размътени, дали в следствие на психическо разстройство, дали в следствие на тежко детство или поради друга причина, но той едва ли би могъл да се върне към нормален начин на живот, без значение колко го иска. Нека вземем за пример неотдавнашния случай в Пловдив, разтърсил из основи България – две непълнолетни ученички планират до последния детайл особено жестокото убийство на своя връстница. Какъв е резултатът всички знаем, Маргарита е намерена мъртва, а “приятелките” й получават по 8 години затвор, което е меко казано безумно. Има данни, че тези момичета са подготвяли същото за друга девойка, което говори за това, че деянието, което са извършили съвсем не е изолиран случай, не е просто моментна слабост, а проява на жестоки характери. Възприятията на тези момичета за света, за ценностите в живота, за моралните неща са тотално разбъркани и ако на 17 години планират хладнокръвни убийства и ги осъществяват без капка жал, то какво ли биха планирали когато след 8 години излязат от затвора още по-озлобени и още по-жестоки. Тогава човешкият живот наистина няма да значи нищо за тях.

Не са един и два случаите в България, свидетелстващи за наличието на едно аномично общество. Връзките между семейството и заобикалящата го действителност са тотално и безвъзвратно загубени. И казвайки това не може да не споменем малкият Петър, който преди години стана жертва не на педофил, не на рецидивист, а на собствената си душевно болна майка. Едно невинно дете, платило с живота си, защото плаче и защото е просто беззащитно дете. Тук вече не става въпрос за мъст, тук говорим за изключителна жестокост, за липса на каквато и да е ценностна система не само в обществото, но най-вече в семейството. Следователно, щом живота на собственото ти дете не означава нищо за теб, то тогава и твоят собствен не е от значение и си готов да го загубиш. В такива случаи, смъртното наказание би трябвало да се прилага на момента.

Ще попитате - а къде остават повелите на християнската религия; забравихте ли за една от Божиите заповеди, гласяща “Не убивай”? Отговорът е много прост – църквата няма място в заседателната зала.Законите на всяка страна са предложени, гласувани и приети и те трябва да се спазват, независимо от отношението на религията към тях. В областта на правораздаването, църквата и държавата са две напълно независими една от друга институции. Трудно бихме могли да говорим за етика и морал в правораздаването. Важното там е да се определи виновника, да се наложи наказанието и то да бъде изпълнено. Тук възниква въпросът за съдебните грешки. При ясни престъпления обаче за това и дума не може да става. Каква съдебна грешка, при положение, че налице са неоспорими доказателства, свидетели и самопризнания и всичко води към обвиняемия. В тези именно случаи съдът трябва да е безкомпромисен. Неоспорим е фактът, че между престъпление и наказание трябва да има съответствие, следователно при убийство, наказанието също трябва да е най-тежкото. Една от основните задачи на всяка страна е да защитава гражданите си по всеки възможен начин, какъв по-добър от това на смърт да бъде осъден един изнасилвач, рецидивист, убиец на деца.

Друга полза от смъртното наказание е и това, че в някаква степен, то има възпиращо действие и намалява броя на престъпленията. Доказано е, че там където то все още се прилага, тежките нарушения на закона са много по-малко. Нека вземе за пример град Монреал, двадесетте години на ХХ век. Тогава един след друг там са се извършвали въоръжени грабежи, като при последния, шофьорът, карал колата с парите е бил убит. Нападателите са задържани и след произнасянето на присъдите става ясно, че и шестимата са осъдени на смърт. Години наред в Монреал няма обири.

През 1998 година, партията ВМРО предлага в парламента да бъде гласуван закон, въз основа на който смъртното наказание да бъде прилагано при изнасилване и при убийство на жени и деца. Предложението обаче е отхвърлено от депутатите. Приемането на закон, разрешаващ прилагането на смъртно наказание би затворило всичките ни вратички към Европейския Съюз, именно поради тази причина, това е тема табу, която нашите държавници избягват да обсъждат. Политиците най-вероятно са запознати с общественото мнение на българина, а именно че 26,7% от българите са против прилагането на смъртно наказание, 65,1% са за и 8,04% са отговорили с “друго”. Цивилизованият европейски свят, към който толкова много се стремим, едва ли някога ще приеме една варварска страна, убиваща поданниците си и може би това е главната причина, поради която тези цифри не се вземат под внимание и на предложението за референдум за смъртното наказание си остава глас в пустиня. Истината е проста – отговорът е ясен, затова въпросът се избягва.

Говорейки на тази тема, няма как да не споменем и ситуацията, пред коята България бе изправена в последните няколко години.Става въпрос за медицинските ни сестри, които бяха осъдени на смърт в една мюсюлманска страна. Обвиненията,  отправени към тях бяха безумни и противоречащи на съвременните разбирания на всяка цивилизована държава. Шумът, който се вдигна около сънародничките ни в Либия, превърна случая в безпрецедентен парадокс в световната история. Съдебните органи в тази държва очевидно не изслушваха никакви други доказателства, освен тези, които искат да чуят. Либия с лека ръка игнорира и не зачете по никакъв начин научните факти и експертните мнения на световноизвестни професори, тъй като те свидетелстват именно за невинността на българките. Присъдата щеше да задоволи напълно желанието за намиране на изкупителна жертва, желанието за отмъщение на тълпите, но би трябвало да смрази кръвта на всеки, който го е грижа за справедливостта и използването на научни доказателства в нейно име. Правосъдната система в Либия явно е генно-увредена и то от самото й създаване и съдът често прави доста интересни и безсмислени тълкувания и отсъждания. Една мюсюлманска страна, каквато е Либия, би трябвало да се ръководи по своята свещена книга Корана, според която екзекуциите на жени в исляма са забранени. Този факт явно не важи за християнските жени. Според един от законите в Либия, за едно убийство, наказанието е или глоба или затвор, а за повече от едно убийства – присъдата е смъртна. Да, но двамата турски граждани, които неотдавна бяха публично екзекутирани бяха осъдени именно по обвинение за едно убийство. Това буди недоумение и безброй въпросителни; за каква етика и морал можем да говорим при тези безумни факти. Тук налице е религиозна дискриминация и тотално незачитане на основни човешки права. Присъдата на българките през всичките тези години, в които те малко по малко умираха в либийските затвори бе негласно обявена, а именно “Осъден да живее”.

Темата за смъртното наказание е болезнена за много хора. Някой го определят като жестока и безмилостна крайна мярка на правораздаване, други като справедливо наказание за убийци и престъпници. Близките на убити и пострадали хора и деца се молят то да бъде законно прието и прилагано, за да има въмездие. В тези моменти те едва ли си задават въпроса дали това е морално и етично, роднините на пострадалите просто желаят успокоение за самите себе си, че този човек, убил детето им например, няма да го направи пак. И въпреки това, замисляйки се над основните човешки права и свободи, смъртното наказание се явява един наистина варварски акт, който би ни върнал стотици години назад във времето. Трудно се взема решението да живее ли даден човек или да умре. Трудно е от морална гледна точка. И от етична също. Може би затова в по-голяма част от държавите смъртното наказание е отменено и не се прилага. Може би защото така е по-лесно. Може би защото така се бяга от отговорност. Може би защото така трябва. Може би ако повелята на Христос “Обичай ближния си” е в главата на всеки по всяко време, то тогава няма да има нужда от тези решения. Може би тогава няма да има и престъплинея и живота ще е красив и розов. Може би....., но едва ли някой може да знае със сигурност.

Категория: Политика
Прочетен: 2393 Коментари: 6 Гласове: 0
Последна промяна: 01.11.2007 17:19
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: oda
Категория: Забавление
Прочетен: 87282
Постинги: 39
Коментари: 93
Гласове: 127
Архив