Беше преди около година- една нощ - около 2.30 през нощта, аз си събрах багажа и избягах- тръгнах си от мъжа, който обичах по-силно и от себе си, в който щях да се врека  във вярност и любов след някакви си два месеца. И сега- след толкова време, толкова катаклизми в живота ми- сълзите пак напират в очите ми. Но вече не от мъка по изгубената любов, а заради болката, която съм изживяла- и която е оставила траен белег в душата ми.
Предисторията на горенаписаното е следната:
една съботна вечер бях с моята приятелка в един любим мой бар- там се запознах с "Иван". беше много забавен и настоятелен цялата вечер. в крайна сметка излезнахме след два дни с него. пихме по нещо , но тогава ми се стори доста скучен и накрая се молех да дойде по- бързо сервитьора със сметката за да си тръгна. повече не му вдигнах. след около 3 месеца отново се засякохме в същото заведение и тогава  започна нашата любов. нещо стана- и аз не мога да си обясня какво.... започнахме да се виждаме всеки ден- всичките ни излизания бяха свързани с куп готини емоции.  изминаха още два месеца през които не пожелах обаче да легна с него. а и той беше търпелив. не настояваше, въпреки, че ме желаеше неистово. на 3 март отидохме на почивка. когато влезнахме в  хотелската стая, той така .... леко ми се нахвърли, но аз му казах, че има време за всичко. с компанията вечерта излезнахме, напихме се(но не много), и когато се прибрахме аз му казах, че все още не съм готова да правя секс с него. легнахме в едно легло, аз се обърнах на другата страна и заспах. чак на другата вечер правихме секс. през цялото време той поведението му беше повече от съвършенно. когато се прибрахме в София, ние вече имахме връзка- и двамата се усещахме по много по- близък и чувствен начин. много често аз оставах у тях.(той живееше сам). всеки ден идваше да ме взима да обядваме, и един ден докато чакахме нашата поръчка, той написа на салфетка "молба за съвместно съжителство" избухнах в смях. след този необикновен обяд , се пренесох изцяло у тях. запознах го с родителите ми, както и той мен с неговите. всичко беше страхотно. 
всяка сутрин, когато се събуждах, аз усещах , че го обичам по- силно от предишният ден, и често се замислях дали един ден, когато вече няма място където да побера тази тази постоянно увеличаваща се любов, сърцето ми ще се пръсне. той ме обичаше по същият начин и освен че го показваше,аз го и усещах. за Великден заминахме за Мелник.само двамата. на Великден отидохме до Рилският манастир. там се сгодихме.ей, така.без никой да знае. той поиска. и аз се съгласих. 
не казахме на родителите си- щяха да ни помислят за луди- познаваме се от няколко  месеца, а вече сгодени. 
"Иван" вече не излизаше толкова с приятелите си- седеше си вкъщи, постоянно бяхме заедно. напуснах работа за да работим заедно и да вземем още една фирма. всичко вървеше по мед и масло. 
дойде лятото. хайде на море.   той сам поиска да отидем при родителите ми, които бяха отседнали в Созопол. така и стана. Там той поиска ръката ми от баща ми. Беше приказно. майка се разплака, а татко не знаеше къде се намира. 
когато се прибрахме направихме официален годеж- родители, приятели, роднини.....и много любов.
но във всяка приказка се появява и лошият вълк. тук той бе в лицето на неговите приятели, които започнаха да карат постоянно да излиза без мен. изведнъж нещо се промени. Той се промени. Лицето му стана едно такова студено, сърцето му вече не биеше за мен..... и оттук започна моето страдание. той започна да пие, да не прибира, а аз си стоях мирно вкъщи, прикривах го от родителите ни...... и защо- и аз незнам. настана истински кошмар... лудостта ме обвземаше със скоростта на светлината. една вечер, след поредният скандал, тръгнах след него и катастрофирах.беше ми взел телефона, бях пила, и толкова депресирана че незнаех какво става.дори и не можех да му звънна тогава. Слава на Господа - катастрофирах без никакви поражения за мен и хората в колата която блъснах. толкова ми беше замъглен погледа от сълзите, размазаният грим и болката в сърцето ми,че не видях колата. и това преглътнах- че си смачках колата, докато го гонех за да му кажа че го обичам. никой незнаеше какво става. беше ме срам, беше ме страх, че ако родителите ми разберат ще ме приберат, а на мен не ми се тръгваше от него.
черешката на мелбата беше една неделна вечер-или по-точно нощ. Той се прибра - пиян, както винаги и ме събуди за да си говорим с цел да си оправим отношенията. макар от късният час и количеството алкохол, което беше видимо изпил, аз се зарадвах- станах готова да простя всичко. започнахме да си говорим нормално, но в един момент той започна отново да ме обижда и да ми казва, че ако не му чистя, готвя, пера и гладя- аз нямам място при него. "Всеки път когато си поискам ти ще ми легнеш, "щото иначе да те няма!" Това беше!!! нещо се преобърна в мен, станах и си отворих устата, която толкова дълго пазех затворена. казах му всичко което мислех, което чувствам, и започнах да си събирам багажа. най- големият ми кошмар в моя живот предстоеше - как ще живея без него. но на момента не се замислях за това. събрах си нещата и си тръгнах. тръшнах тежката врата зад себе си, без да знам какво ме очаква напред. дрехите ми се разпиляваха, а аз плачех със колкото глас имам..........
тръгнах си- без сърце, без работа, без кола, без пари, без желание за живот..... тръгнах си с болката в душата и сълзите в очите...........

последваха дни на хапчета, алкохол и цигари.

аз се оправих- той не!!!

аз имам за какво да живея - той вече не.

а откъде знам ли?- той сам ми го каза!    

Много е тежко, това което си преживяла.
Но усещам че в теб живее онази надежда, която те кара да вярваш, че пред теб стои едно хубаво бъдеще и все още вярваш в любовта. Пожелавам ти успех занапред, и скоро да срещнеш нови и още по-силни емоции :))

Лелееее.....маце, ти си луда!
такива хора няма - на единия ден съвършени, на други пълни простаци!
Я си свали пердето от очите, че не се знае на какъв друг боклук ще се натресеш! Като те гледам шансовете са на твоя страна!
Успех!

благодаря и на двама ви. Това беше преди - сега съм ок. има една мисъл- не се сещам кой я беше казал- "ние черпим сила от болката и тъгата. Всеки път когато "умираме" , се научаваме да живеем отново.". Аз превъзмогнах всичко - започнах отначало и всичко което съм поискала досега - съм го постигнала. Сега съм много по- силна и по- уверена. А и до мен вече има човек, който ме прави щастлива- нещо, което не вярвах, че може да се случи.

I az sam izpadala v podobna situaciq, i znaesh li kakvo me darzi i do sega? Ve4e 3 godini, 5 meseca i 3dni! Vseki den si kazvam - ZENITE VSI4KO MOGAT, NQKOI PROSTO SE PRITESNQVAT! ei tova mi e silata...himerno? moze bi no me darzi!

или "това, което не ме убива ме прави по силна", френска поговорка :) преди малко повече от три години бях изпаднала в подобна ситуация и още тогава си казах, че по - добре да съм сама от колкото с някой простак...важното е човек да вярва, че доброто просто се случва :)

Radvam se, che sega si Ok. Az sashto sam prezhiviala neshto podobno, no biah "otdrugata starana". Zariaza me...na rozhdenia mi den! Biav sama, dalech o blizki i priateli...plakah mnogo, dori napravih neshto ot koeto se sramuvam...nagaltah se s hapcheta, NO OTSELIAH! I sreshnah PRAVILNIA CHOVEK! Sega sam omazhena za nego i gledam na predishnata si vrazhka kato na losh san. Radvam se, che se sabudih! Prosto tribva da viarvash i vsichko ne samo shte e OK, no shte si i mnogo shtastliva.
Zhelaia ti go ot sartse!

3 години.... доста време...
направо незнам какво толкова те връща към него- хубавите думи или гадните му постъпки?
ще ти кажа нещо- в него се крие огромна доза истина- представи си, че връзката ти е някакъв невъодушевен предмет- примерно диван! ти си свикнала с този диван- удобно ти е на него, знаеш че каквото и да става- този диван си е твой, където и да отидеш- този диван те чака, ще си легнеш на дивана, без да се замислиш дали се гримирана, хубаво облечена и т.н....... този диван е еднакво удобен във всичките ти състояния..... но когато кожата на дивана вече се е протъркала- той става вече ненужен. ще трябва да си вземеш нов- какво ще препочетеш- стария, скъсан диван, от който са започнали да му излизат пружините и да те бодат, или същият нов- с нова кожа, още по- удобен....... по-хубав, по- модерен.....
та искам да кажа- за кое по-скоро плачеш- за хубавия спомен за дивана или за самият диван???
дано ме разбереш правилно- ние сме свикнали да плачем като се самозалъгваме че плачеме за същността на човека, който вече не е с нас- плачем защото сме имали хубави моменти и си мислим че вече няма да има такива за нас- а не е така. нима би плакала, ако имаш до себе си един готин, внимателен, грижовен, секси мъж???
дано си ме разбрала какво точно искам да ти кажа.
:))))))
ще се оправиш - знам го! и ще си намериш страхотен мъж!!!

Слънчице.............а имаш ли идея какво се получава когато това се случи след 14 години брак? ......така че ти си късметлийка!

Много смела постъпка .направо геройство.

What a joy to find soeomne else who thinks this way.

Hey, youВ’re the goto expert. Thanks for haginng out here.

arOKr0 <a href="http://ffbdhxxhhtqu.com/">ffbdhxxhhtqu</a>

6SHyWx <a href="http://wmxpxvwxlhqy.com/">wmxpxvwxlhqy</a>

YxLToF , [url=http://aucdsbhzqoei.com/]aucdsbhzqoei[/url], [link=http://ajyhzgrxhicw.com/]ajyhzgrxhicw[/link], http://toihbzfrixqt.com/

OZPaYv , [url=http://pfxeifnrucjc.com/]pfxeifnrucjc[/url], [link=http://zwsmpirdotgh.com/]zwsmpirdotgh[/link], http://splxumakvclw.com/

kiFKaM <a href="http://ehpoqnuqdmkm.com/">ehpoqnuqdmkm</a>

pYOu9r <a href="http://mwrnsbyiobgx.com/">mwrnsbyiobgx</a>

MFmYa9 , [url=http://inplkgnsvszg.com/]inplkgnsvszg[/url], [link=http://mqzuuyqniicx.com/]mqzuuyqniicx[/link], http://mhkztcyyzgka.com/