"Две мишки паднали във ведро с мляко. И започнали да цапат с крачета и да се давят. Едната била песимист. Поцапала, поцапала малко и като видяла, че няма шанс да се измъкнат, отчаяла се, предала се, спряла да цапа и потънала. Другата била оптимист. Тя продължила да цапа неуморно и цапала, цапала, цапала в млякото... В един момент втората мишка избила от млякото масло, покатерила се върху него и изскочила от ведрото. Спасила се - благодарение на оптимизма, силната си воля и това, че не се предала. "
 

 Публикувам тази приказка (неизвестен автор), която според мен дава най- ясен и точен отговор защо да гласувам. Знам, че много от вас не смятат да го направят, защото  са недоволни и излъгани. Но ако ние не изразим своя глас, ще продължаваме да бъдем лъгани, дори и от самите нас- че, нищо не може да се промени. Все от някъде трябва да започнем- дори и да не виждаме светлина в тунела, смятам, че трябва да продължаваме да копаем, защото ако спреме- оставаме на тъмно. и това няма да се промени, докато ние не го пожелаем. Не оставяйте друг да решава вместо вас- в какво общество ще живее вашето дете и как ще изглежда вашата улица.